— Защо да е трябвало? — попита Спиърман. — Човешките същества са усъвършенствани биологични системи, но това не им дава възможност интуитивно да проумеят как работят техните мозъци и тела. Тези знания могат да се придобият по-късно, когато се появят съответните инструменти… и те все още са непълни. Човешкото съзнание работи на равнище над това на нервния хардуер, който поддържа нашия умствен софтуер и необработената сетивна информация, на която този хардуер реагира. Ние не възприемаме света като въздействие на вълни, фотони, сили и т.н., а като хора, места, неща. Нашето съзнателно възприятие възниква от взаимодействието на абстрактни символи, съвсем отдалечени от първоначалните физически дразнители — изолирано, така да се каже, от всякакво пряко познание за лежащите в основата неврологични и физиологични процеси. Така че ние можем да мислим за нещата, които ни интересуват, без да знаем абсолютно нищо за това, какво правят трилионите нервни клетки на нашия мозък, без дори да знаем, че имаме такива.
За момент Крукс набърчи чело.
— Добре, какво искаш да кажеш — че талоидите са високоразвити електронни системи, но това не им дава възможност интуитивно да проумеят как функционират? Че тяхното познание работи на по-високо, абстрактно равнище по същия начин?
— Точно така — отговори Спиърман.
Телма закима с глава, вече започваше да схваща.
— Фактът, че талоидите са компютри, не означава, че е задължително да мислят с прецизността на машина и да притежават пълна информация, нали? Може да не са в състояние да си спомнят дума по дума вчерашен разговор или пък всеки път в една и съща ситуация да се държат по различен начин… точно като нас.
— Ето, това се опитва да ви обясни Греъм — каза Уебстър. — На хардуерното си равнище с всяка своя частица човешкият мозък е така механичен и предсказуем, както електронният компютърен чип. Един неврон или се възбужда в отговор на дадена серия въздействия или не се възбужда. Той не агонизира в нерешителност, опитвайки се да се превърне в един микроскопичен ум, който да реши какво да прави. На това равнище разум няма. „Разумът“ възниква като свойство на организация, която се проявява само на по-високо равнище… По същия начин една молекула не притежава свойството „елефантизъм“ — достатъчно голям брой молекули обаче, организирани по необходимия начин, го притежават. Почти сигурно е, че разумът на талоидите е резултат от сложна организация, която по същия начин надхвърля техния хардуер.
Спиърман се върна при хладилната камера, надникна да види какво става вътре и въведе някаква команда от пулта за управление под прозорчето.
— Ако се покаже на един талоид някаква холоптропна част от компютърен процесор, сигурно ще бъде толкова озадачен, колкото и човек от средновековието, който се опитва да проумее мозъка на заек — подхвърли той през рамо. — На нас машините са ни ясни, защото сме в състояние да тръгнем от простото и да преминем към по-сложното — от скрипеца и лоста през динамото и парната машина до компютрите, ядрените централи и космическите кораби. Оттук вече можем да обясним всеки детайл от нашите творения и неговото предназначение, до последния болт и последната гайка на нещо от рода на „Орион“. Но проумяването на биологичните процеси не става толкова лесно, защото, вместо да имаме възможност да почнем от простото, ние се оказваме изправени пред най-сложното — крайните продукти на милиарди години еволюция. Без разбирането на ДНК, ролята на протеините, клетъчната диференциация и други подобни не е лесно да обясним целокупността на един заек или как преди всичко се е образувала тя.
Спиърман въведе друга команда, изчака да провери резултата и отново се обърна към останалите.
— Талоидите имат същия проблем. Те са изправени пред крайните продукти на една създадена преди много години чужда технология, вероятно и на милиони години еволюция след това, без да имат възможността да посещават колежите и институтите, които са посещавали чуждите инженери. Затова физичните науки са останали загадка за тях. Но биологическата наука е нещо, което те са успели до известна степен да схванат, като са използвали наличните ресурси.
Телма се замисли за няколко секунди.
— Искаш да кажеш, че за дълъг период от време те изобщо не са се и опитали да използват най-простите оръдия, тия, които знаем?… Имали са достатъчно подръчен материал. Изглежда… о, някак странно.
Спиърман се усмихна леко.
— Причината е твърде ясна, ако се замисли човек — каза той.
— Каква е? — попита Телма.
— Оръдията на труда, както знаем, са направени от преработени материали — метали, стъкло, пластмаси и т.н. — каза Спиърман. — С други думи, същите материали, които съществуват естествено навсякъде по Титан. Тях няма да ги има дълго. Нито пък ще го има дълго това, което някой се опита да направи с тях.
Крукс озадачено сви вежди.